Отлиташ. Това е. Сякаш те познавах цял един живот. Толкова спомени, толкова емоция. Останала ни е по някоя бръчица около очите от смеха ни заедно. И по някоя на челото от намръщените муцунки и сълзите. 11 години с мисълта, че каквото и да става там някъде има един човек, който ако разбере, че имаш нужда ще дойде. Толкова много време останало назад и толкова малко докато не заминеш на много километри от мен. Колко щуротии . . . колко момичешки истории, колко мъже, но пак ние двете . . . Помниш ли кафетата в Кепитал /като бяхме млади/. . . Помниш ли лятото с басейна на Манастира . . . .Излизанията и смешките . . . до припадък. Дано поне през цялото време си знаела, че те обичам. Дори през паузите. Сега те виждам като пиленце. Сърцето ти е свито като грахче и аз усещам точно как се чувстваш, но всичко е за хубаво, миличка!!! Ще разпериш крила веднага щом се адаптираш и пак ще бъдеш ти и пак ще си щастлива. Ще заживееш новия си живот и ще ти се случат всички прекрасни неща, които прекрасните хора заслужават. Ти не се страхувай, аз ще се моля за теб. Ще ми липсваш. Много. Но няма значение, важното е да успееш там – в новия ти дом. Познавам душата ти и знам, че ще ги заплениш. Така добре те познавам . . . както себе си. Това прави този момент доста по-труден. Всичко ще си дойде на мястото и когато пак се видим и двете ще имаме това за което сме мечтали и ще седнем и ще си говорим с часове.
Сега тръгвай, ангел мой! Обичам те и Бог да те пази!!!
