Ретроспекция на мечтите

Бях седнала на удобно място вкъщи, пушех цигара с цялото възможно удоволствие на това усещане, държах чаша хубаво вино и прескачах от песен на песен от един любим диск. Блуждаех на някъде, но стигнах до една определена – текста, разбира се, е  любовен и леко тъжен. Заслушах се във всяка дума и тон и докато съпреживявах драмата на изпълнителката се загубих . . . Замислих се, не знам защо, за пропуснатите моменти. За това за какво си мечтал като малък, как всъщност се е стекъл живота ти и какво се случва сега. Отнесох се в спомени, в случайно запомнени картини, миризми и усещания, които иначе отдавна съм затворила в някоя забравена глава от съществуването си. Не съм сигурна дали от песента или просто от спокойствието в този момент, но в главата ми, без полюсни настроения, преминаха всичките идеи, въжделение и очаквания от преди. От мечтите на детето до осъзнатите желания на възрастен индивид. Това не беше равносметка /и слава Богу, иначе щеше да е тъжна/, това по-скоро бе само ретроспекция на мечтите. Оставям  на страна колко от тях са станали реалност, но излизайки от този транс осъзнах, че може би наистина процеса порастване е обратнопропорционален на възможността и желанието да мечтаеш. Колкото по-назад във времето се връщам, толкова надеждата за бъдещи случки, постижения и емоции е по-голяма, по-сетивна и непримирима. Колкото повече се доближавам до сегашните си години, виждам, че нещата доста се приземяват. Ставаш прозаичен и прагматичен и се лишаваш от удоволствието на очакването. Нима точно периода докато постигнеш нещо не е по-хубав от акта на получаването му . . . Но за да стигнеш до нещо – трябва да го поискаш. А колко малко неща искам сега, в сравнение с преди. А нали човек е голям колкото са големи мечтите му!? Започваме живота си като големи хора явно, а го приключваме като все по-малки. Странно, нали!?

Всички искат - аз не искам!

Всички искат да са богати – аз пък не искам.

Всички искат да са най-красиви на света – и аз искам, но не на всяка цена.

Всички искат мъжете им да са милионери – не ми пука.

Всички искат да са 40кг.- аз искам само мъжът до мен да ме харесва.

Всички искат да карат поне R8 – аз искам просто да си бръмкам.

Всички искат да са независими – аз най-много искам да съм зависима. Да не мога да дишам без него.

Всички искат да отидат на топли острови през зимата – аз искам да имам снежинки в косата.

Всички са еманципирани – силата ми е в слабостта ми.

Всички искат другите да им завиждат – аз искам ситуацията да е такава, че аз да си завиждам.

Всички /повечето/ харесват чалга – аз искам да слушам „My way” на Синатра.

Всички предпочитат луксозни ресторанти – аз искам да ми е вкусно и пак да се върна там.

Всички искат нещо от приятелите си – и аз искам – да ги има.

Всички искат да имат изгода от връзката /някаква/  - аз искам да давам.

А най-много искам да усещам това: „Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш” Боби, 7год.