Есента не е толкова лоша!

А би могло да бъде романтично. Би могло да бъде толкова топло и уютно. Да сме само двамата. Цялата палитра на есенни цветове, сякаш отблясъци от огън, да играят в очите ни. От щастие. Всяко пламъче танцува за теб. Есента, казват, е за романтичните души. Дърветата -  окъпани в старо злато, саксиите, останали на някои тераски – нацъфтели като за последно, слънцето е по-нежно и гальовно, а на хората им се приисква толкова много да се гушкат, че се самопрегръщат в палтенцата си в меки цветове. Картината става по-земна, по-топла, става ти едно домашно и когато завали . . . какво по прекрасно от мек диван, любимия човек до теб и меко одеалце, докато капките потропват по стъклото. Усещам миризма на печена тиква, орехи, мед и мляко . . . и леко канела може би. Вълшебно е.  Празник за всички сетива.

А когато стане сиво, дръвчетата са голи и дъждът не е само за да задълбочи романтиката, когато стане студено, слънцето изчезне за дни и вече надушваш мириса на зима – тогава виждам само бързащи хора с големи чадъри. След работа тичат в разни посоки – таксита, трамваи и всички, абсолютно всички бързат да се приберат. Да влязат от вратата, да свалят мокрото палто и потривайки ръце от удоволствието на облялата ги топлина да целунат любимия/та и да седнат около масата с чаша ароматно червено вино . . . Пак може да е хубаво, нали . . . Есента не е толкова лоша!