..........

"Ако един ден ти се доплаче,обади ми се!

Не ти обещавам,че ще те накарам да се смееш,

но мога да поплача с теб.

Ако искаш да избягаш,обади ми се!

Не ти обещавам,че ще те помоля да спреш,

но мога да бягам с теб.

Ако някой ден не искаш да слушаш никого,обади ми се.

Обещавам,че ще мълча.

Но ако някой ден се обадиш и никой не вдигне,

ела бързо при мен,вероятно имам нужда от теб."

Ангел мой, не ме забравяй, не изтривай образа ми от съзнанието си, не заглушавай гласа ми, сред уличния шум,  не ме разпръсвай на хиляди кристалчета във въздуха, не ми обръщай гръб след време, не ме съди, ако се върна, не се сърди, ако замина отново, не мълчи, ако те боли, само защото съм далече, не сдържай сълзите си, когато чуеш гласа ми, разказвай за мен, винаги рисувай смеха ни, отпивай всяка сутрин кафето си със спомени, не спирай да ме чакаш, дори никога да не се върна, не спирай да вървиш по нашите улици, да преживяваш нашите разговори, да пазиш винаги нашите срещи, идеи, тайни, мечти, не спирай да залепваш, една по една, счупените частици на сърцето ми... 

Остани винаги пътеводната ми светлина, най-реалната ми оценка, най-огледалния ми образ, бъди винаги моя изгубен ентусиазъм и вяра, моите надежда и оптимизъм, бъди винаги моя пример за сила и дух, не предавай мечтите си, както аз предадох моите, защото приятелко............., само така съществувам....