Най-хубавата зимна приказка

Най-романтичната нова година в живота ми? Веднага казвам - преди 3 години, когато с младежа /по когото си падах ужасно/ и още двама приятели отидохме да празнуваме заедно на Пампорово. С въпросното момче преди пътуването се виждахме всяка сутрин на кафе, почти всеки обяд и почти всяка вечер. Като приятели. За хората отстрани беше очеизваждащо привличането помежду ни. А ние се правехме на луди. Казвам ви, умирах за него. Някак си, стъпка по стъпка нещата се засилваха толкова много, че без да имаме нищо общо ми липсваше, когато не го чувах или виждах през деня. И хоп – айде заедно и на нова година. Чувствах се щастлива. Взе ме от уреченото място /с леко закъснение – прави го и до ден днешен/. Тръгнахме и всичко беше идеално. Той беше прекрасен, а на мен ми течаха лиги. Всичките ми приятелки ме изпратиха едва ли не с менче вода – дано най-после вземем поне да спим заедно.

Някакви планини, дървета и река преминаваха покрай нас, а на мен ми идваше да му скоча в движение. „Дръж се, моля те, дръж се. Това е едва началото”. Стисках дръжката на вратата и се усмихвах, а в мозъка ми нахлуваха мисли, от които и той би се изчервил. Случваха се някакви обикновени неща, а на мен ми се виждаха едни сладкииииии  . .. чудо! Пристигнахме. Два апартамента за нас и другите двама и забележете – ние се настанихме той в единия, аз в другия. Освежих се, осъзнах се и айде на вечеря. Няма да ви отегчавам с подробности за манджата, но другите двама дойдоха /споменах ли, че и те бяха момче и момиче в период на свалка, според нас/ и след известно време се оказахме в хотела в следната конфигурация: аз с другия младеж в моя апартамент, моя човек с другата мома в неговия. Не мога да обясня тази странност. Обаче афтър партито се оказа при мен и младеж 2. Напихме се много. Аз не пия. Обаче тогава, направо си махнах главата. Напрежението в моята душа беше твърде голямо. Удавих в алкохол каквото можах от него и нечий мозък роди идеята за „Истината или се осмеляваш”. Колко предсказуемо, нали . .. Обаче хем знаеш, че е банално, хем така ти се играе точно на това, че направо си възхитен от креативността на другарчето. Несъгласни да играят нямаше. След 100 глупости и липса на отправено към мен предизвикателство да целуна човека, най-после някоя пияна глава се раздвижи и изрече заветната задача. Е това беше. Повече игра нямаше. Младеж 2 каза, че е изгледал един филм, докато ние спрем. Обаче само целувка! Знаете ли защо!? Преди да се стигне до тук, моя обект на чувства бе запитан в прав текст ще правим ли секс и той, моля ви се, каза НЕ. Не ли? Добре!

3 дни бях и в ада и в рая. 3 дни се люшках във вътрешна борба и потискане на нечестиви желания, романтични повици от дълбината на душата ми и от друга страна инат, за който не подозирах, че притежавам. През цялото време, той ме затрудняваше максимално. То беше небрежно гушкане, докосване, думи които можеш да приемеш двузначно, намеци и най-вече постоянно беше толкова красиво и романтично. Бой със снежни топки, ангели на пресния сняг, разходки само двамата и моторните шейни – изумително преживяване. Такъв адреналин, такова чудо. Той кара, аз се друсам и единственото ми усилие е да се задържа на шейната. А около нас  - снежна приказка. Другите двама катастрофираха – голям смях и с тях. А като ти се вдигне адреналина . .. как ти се прави секс!? Нечовешки! Обаче само запалих цигара и стиснах зъби. И след това преживяване – предизвикателство за моя организъм, айде пак камини . . . обстановка в която за да не се предадеш на цялата тази страст трябва да си почти луд. Удържах. Луда бях. Защото той беше специален. И всичко беше незабравимо. Прекарахме самата новогодишна нощ изключително весело и всяко нещо беше на мястото си за съвършеното изкарване на цялата почивка. После се прибрахме. Просто така, без дори една открадната целувка. Спомням си, че имах среща с приятелка, веднага след това и когато влезнах в ресторанта, тя почти стана от масата в нетърпението си да чуе какво е станало. Гледаше ме с очакване, а аз още ходейки към нея вдигнах рамене с разочарована физиономия. Нейната реплика беше:”Е не! Този е гей!”

Ха ха ха и така до днес. Оказа се, че не е гей, ама никак. Усилието, търпението и мазохизма се оказаха правилното движение в тази пиеса. Пожелавам си това усещане от преди 3 години никога да не се промени и дано и той се чувства по същия начин. Обичам те, миличък! Дано пак ни предстоят приказни празници . . .