Какво ще стане ако знам, че ще умра утре. . .

 

Мисъл първа – ами близките ми??? . . . 2 броя родители, които обожавам,  1 брой гадже, за което бих умряла и пожелание и 2 броя приятелки – толкова истински обичани, че веднага да ми се явят в главата, когато стане дума за умиране. За тези 5 човека обаче, важните, дадох ли всичко, направих ли всичко, докато можех . . . . . Казвах ли им всеки ден, че ги обичам, показвах ли, че те са специални и са в живота ми за да го направят по-добър, по-смислен и всеки по свой начин го допълни така, че аз да имам всичко. Според мен, всеки от нас трябва да казва на хората около себе си постоянно, колко важни са те и колко ги обича, трябва да ги прегръща и целува постоянно, защото никой не знае кога въртележката ще спре. И ако един ден си отидеш спонтанно, те трябва да знаят, че си ги обичал. Трябва да си им казал всичко хубаво и направил всичко възможно и когато те няма, да не е останало нещо неизказано. Нещо скрито, а толкова важно за да могат хората да са щастливи.

Родителите ми -  най-страхотните на света.

Гаджето –  той е човека!  http://noangelswithoutwings.blogspot.com/2011/05/blog-post_30.html                           

Приятелките – това е целия колорит на света, събран в две жени.

Благодаря на Господ, че ги имам всичките!!!

Очевидно това са първите неща за които се сещам при такава опция. Дали обаче бих могла да променя нещо, изградено по даден начин за 30 години, само за 24 часа. Няма шанс! Дано съм успяла през тези години да им втълпя какво са за мен и че съм такава, каквато съм благодарение на тях! Дали са успели да разберат, че сърцето ми става на грахче, когато някой от тях е болен? Дали предполагат, че понякога плача от умиление, че ги има? Дали предполагат, че паля свещичка за тях всяка неделя и от сърце се моля да са щастливи, всеки по начина по който той желае? Дали са усетили, че когато им се случва нещо хубаво се отразява дори на колегите ми, защото аз ставам толкова щастлива? Едва ли знаят всичко това!!! Но не е и нужно, важното е само вътре в себе си да знаят, че ме имат и че когато и да им потрябвам ще бъда там . . . . за тях . . . . Няма нищо по-важно на този свят от хората до вас. Повярвайте ми, нищо!!! И може би не съм имала „късмета” да се родя в семейство на аристократи, милионери или звезди, не съм се омъжила за принц и приятелките ми не са като Парис Хилтън, НО АЗ ИМАМ ВСИЧКО!!! Обичана съм толкова, колкото позволява човешкия капацитет да се обича и наистина не искам друго. Само да продължавам да ги имам до себе си до последния си дъх и Бог да ги пази. 

Мисъл втора – дали бих изживяла живота си по същия начин??? Тук първо ми идва да кажа НЕ. Зациклям някъде в миналото, където бих променила мястото на образованието си, няколко безсмислени връзки и една особено дълга, но също така безсмислена и още няколко неща – твърде лични, но не чак толкова съществени. След това обаче се замислям, дали точно тези неща не ме направиха днешната аз? Дали не трябваше да се разочаровам точно N брой пъти, или да ме наранят точно толкова, колкото са го правили? Дали не е трябвало аз да наранявам, за да почувствам, че не искам да го правя в бъдеще? Дали местата на които съм била не са ми осигурили възможността да срещна тези хора, които пък после са ми дали необходимите уроци? Всеки завой, всеки избор, всяко намигване и ръкостискане, всяко усилие и всяка целувка . . . ето ме, това е крайния резултат. Дали бих изживяла живота си по същия начин  - ДА.

Мисъл трета – да бях пътувала повече . . . да опозная нови места, хора, култури. Да се смея на щуротии, сътворени от мен и любимия човек. Да се науча да плувам и да се гмуркам. Да танцувам докато пътувам. Да пея на някой площад. Да си открадна цвете от пъстър пазар. Да сляза до ресторанта на хотела по кърпа, за да взема лед J.

Иска ми се да действах с по-голям размах, да си вярвах повече – че мога, че знам, че нещата зависят от мен и че ще успея. Никога не съм се съобразявала с общественото мнение, но мисля, че трябваше да задълбоча това . . .Суета, парадност, лицемерие, борба за превъзходство и безкрайна конкуренция – Не! Благодаря! Да бях мечтала повече, да бях се усмихвала повече и да бях играла повече на „Предай нататък”.

Поне в едно съм сигурна влюбвах се и обичах безумно. Раздавах се и се раздавах на 100%. Печелех и губех любов и винаги като за последно. Любовта винаги е била това, което ме изпълва. Само тя е истинска и ако съм обичала повече отколкото са ме обичали, не само не съжалявам, но и съм горда с това!!!

Мисъл четвърта – Когато започнах да пиша плаках много. Плаках, че не съм постигнала кой знае какво, плаках, че не оставям нещо съществено след себе си и че имам ежедневни, прозаични проблеми. Плаках и за пропуснатите и неосъществените мечти.. . .

Сега се усмихвам. Вдъхвам от аромата на лятото и се радвам, че никой наистина не ми е дал точно още 24 часа и сериозно мога да поработя върху Мисъл трета. Ще направя нещо добро за някого, ще се усмихна на непознати и отново ще кажа на хората около себе си колко много ги обичам . ..