Дали има нещо по-прекрасно от това, да обичаш някого повече от себе си. Може би на невлюбените, необичащите или песимистите в това отношение следващите редове ще се сторят смешни, но аз искам да кажа . . . . . да опиша как се чувствам и вероятно ще бъде прието като обяснение в любов. Нека! Не се срамувам и вярвам, че човек трябва да цени каквото има, в момента в който то се случва. Че трябва да му се радваш докато то разцъфва.

Караме се, разбира се. До лудост. До кръв. Побърква ме. И аз него. От гамите на светло розово и синьо през останалото време, в скандалите бълват черните демони на болка, разочарование и обида. Но после . . . . ние се обичаме. Аз разплакана, той бесен, единия целува другия, или просто го погалва със „Съжалявам” и ето ни пак . . . Това е най-прекрасния мъж!!!
Предполагам, само когато обичаш така, път за изневяра няма. Защо ли? Защото другите мъже са само фон, само околна среда и никой не е по-красив от моя. Никой не си струва толкова и никой не може да ми даде това, което той може да ми обещае. . . .
В този живот няма гаранции, няма сигурно безоблачно бъдеще и вечна любов. Утре аз ще срещна друг или той ще спре да ме обича, но дотогава ще сме най-щастливи, ще поема всяко предизвикателство и ще отида през девет планини в десета . . . заради него, заради моя принц и той го заслужава. Сега!
Суеверна съм, не смея да извикам пред света „Обожавам го”, но това излеяние е моя начин да кажа, че си струва да се пробваш. Струва си да обичаш така и през глава да се впуснеш в една нова любов, която да се окаже кратка и бурна или да върви с вас двамата до края. Ако все още някой се страхува от това, ще му кажа, че дори и да боли, дори да разбият сърцето ти в асфалта ще мине време и всички тези болки и преживявания ще те направят точно най-идеалния за другия човек, който те чака.
нямам думи....прекрасно обяснение в любов към мъж, който съм сигурна, че си заслужава!
ОтговорИзтриване