Ние с любовта живеем в апартамент без пердета. И щори нямаме. За какво са ни – ние нищо не крием. Съседите от блоковете около нас всяка вечер са в ролята на биг брадър и наблюдават как живеят два елемента на средна възраст. По-страстни зрители бяха в началото, сега вече със спокойствие и безразличие хвърлят по някой поглед. Проверяват само хората добре ли сме, там ли сме, храним ли се редовно и дали не сме спрели секса. Толкова близки си станахме /те с нас повече, отколкото ние с тях/, че тайни между нас няма. Това описание важи за голямата част НОРМАЛНИ съседи. Обаче! Младото семейство пребиваващо фронтално срещу нашата спалня се оказа кораво. Не губят интерес тези хора ей. Веднъж тъкмо докато така леееко се бяхме заиграли и всичко подсказваше, че сека е близо – вдигам глава и какво виждам . . . младежът от другата двойка стои на тяхната тераса. Гол! О майко! Е това беше гледка, която мигновено секна абсолютно всякакво сексуално желание в мен. Гледах го с очи като палачинки, а той очевидно доволен от представянето си, завъртя се в профил и ми помаха. Да уточня – първо - терасата им не е плътна, виждаш всичко и второ пича изглежда по такъв начин, че по-скоро в мен предизвика желание за задълбочаване на познанията ми за теорията на Дарвин. Маймуна ви казвам. Космат, дебел и откровено грозен. Айде бързо и леко, леко се изнесохме в друга стая. Забравихме този добросъседски жест. Но с времето още няколко пъти милото семейство, без капка свян, се явяваше като зрител на нашите забави. Само дето не ръкопляскаха. И така една вечер, докато бях сама вкъщи се пръкнаха на вратата. Поглеждам през шпионката – о чудо! Маймуна на стълбите. А девойката е толкова ниска, че й засичам само опашката през шпионката. Уплаших се. Честно. Аааааааааа не! Не отварям. Аз нямам какво да си кажа с тези хора. И съм сама. Освен това не си падам по суинг историите. Пак поглеждам - маймуната държи бутилка вино . . . еволюцията е на лице. На пръсти се изнесох от вратата, а животното продължава да чука. Е и това мина. Напрегнаха ме тези хора. После някъде поизчезнаха или ние не сме имали време да им обърнем внимание. Изведнъж обаче, в скромния ни магазин под блока, както се мотаем с моя човек и пазаруваме, аз виждам с крайчеца на окото нещо мнооого космато. Оглеждам се къде затрих половинката по рафтовете и препускам с количката като луда към него. Сигурна бях, знаех си, че ще ме хванат в някой ъгъл . . . Намирам го задъхана, а той ми се смее – видял ги преди това и гледа сеир. Няма що. Лепнах се за него и се успокоих. Много е странно усещането, че някой ти влиза в личното пространство. Най-личното. Насила. И така тържествено на касите. Между редящите се хора, виждам аз, си проправя път онова косматото и се приближава, а аз вече не мога да си затворя устата от наглостта, която усещам, че ей сега ще се прояви. Избута се до нас и най-нормално каза „Здравейте! Ние сме съседите отсреща . . . да се запознаем . . .”със закачлива усмивка. Е тук вече ченето ми падна на лентата. Моето момче обаче го погледна супер нормално и каза: „ Мисля да пропуснем”. Ха хааааааааааа браво, браво ти си моят герой”. Онзи видимо се разсърди, фръцна се и се изнесе.
Искам само да уточня – без пердета сме, защото така ни харесва. Не правим нищо показно и по никакъв начин не предизвикваме хората. Всички други очевидно ни разбират правилно, без тези които описах. И така след случката се успокоихме, те се сърдят – всичко е чудесно. Дните си минаваха и дори не ги засичахме никъде. До момента в който по средата на секса мярвам нещо странно с периферното зрение – отражение . . червеникаво сякаш . . .връщам поглед – ха съседите. С бинокъл! Е нямам думи . . . ..
