„Щастието не може да ме спаси от изкушението” – фраза от филм, споделена от колежката ангел на обяд. Става дума за изневяра и не мога да спра да мисля за този феномен при щастливите бракове и връзки. Подчертавам ПРИ ЩАСТЛИВИТЕ, при другите е ясно. Всички знаем толкова много случаи, при които уж всичко е наред, уж са щастливи, нещата вървят добре и се обичат много и опаааааааа – единия в издънка.
Когато решиш да го направиш /дори и да е спонтанно, това не е дъжд, винаги има поне миг в който съзнателно го решаваш/, в тази секунда, в която по най-отвратителния и долен начин обръщаш гръб на всичко, което имаш с „твоя” човек . . . . в този миг не се ли счупва нещо, не се ли чувстваш предател, не се ли самоотвръщаваш. Имаме ли такава маска, която да ни скрие и от самите нас?
Когато процеса по взимане на решение „за” и „против” отдаване на изкушението е дълъг, когато съзнаваш, че желанието е много силно и търсиш оправдание дали да го направиш или не, тогава обичаш ли още? Точно в тези минути пука ли ти въобще за половинката? Ехоооооо обвързан/а си!!! Или всъщност вътрешната борбата е толкова ожесточена, че освен за себе си, за друг не можеш да мислиш в момента. От една страна - вината е убийствена, гузната съвест, угризенията, а от друга – новото, емоцията, тръпката, неизвестното в секса . . . Вечер гледаш в очите на гаджето или съпруга/та си и виждаш него/нея. Прегръщаш го и целуваш , а усещаш как мирише изкушението . . . правиш любов с твоето си, а в мислите си участваш в порно с другия/та . . .А нали беше щастлива, нали откриваше нещо ново и прекрасно всеки ден, именно в човека, който върви до теб. Нали каза на всички, че това е Връзката и извика пред света че го/я обичаш . . . Какво се случи, какво се промени, какво те предизвика? Не е възможно един човек да има всичко – да е и пищен и слаб, да е черен и рус, и нисък и висок и умен и зорлем тъп . . . . това значи ли, че няма начин да не ти изневерят? Отчайващо е.
А кой е победителят всъщност? Този който издържи на изкушението /и после му викат „будала”/, но е останал верен и на себе си и на половинката или този който се отдаде на изкушението и ако никой не разбере – значи не се е случвало /с опцията сам да се похвали, разбира се/. Кой е по-жалък в очите на хората и в собствените, може би . .
„Може ли да си толкова тъп/а, ти да не мислиш, че той/тя не го прави?” – въпрос от приятел/ка.Ти отговаряш /ако си достатъчно луд/а/:„Не, аз съм сигурен/на, че няма да ме предаде”
Междувременно – той/тя се облича и казва на някого:”Това все едно не се е случвало”. И пак се прибира и пак те целува, но кой е отгоре сега . . .
Изневерителят, той не носи ли алената буква на гърдите си? А ние осъждаме ли го? Живеем в свят, в който нито мъжа е достатъчно мъж, нито жената е достатъчно жена. Това унифициране дори прави по-трудно оневиняването на мъжете /като в близкото минало/. Те били ловци и им било заложено да осеменяват колкото се може повече с милионите си сперматозоиди. А ние „скромните” с по едната яйцеклетка, пазителките на дома и семейството, що така се подхлъзнахме - защото и ние вече сме силен пол. Демек – всеки да си кръшка колкото ще, имаме си оправдание.
Остава въпроса: По-добре ли се чувстваш като го направи? Какво спечели? Кого победи? А ако съществото, което те обожава разбере? Ще бъдеш ли толкова смел, докато гледаш болката в очите, които не заслужават да са тъжни? И най-невероятния секс или убийствено изкушение не струва колкото това, да можеш да кажеш, че някой те обича и няма да те предаде!!!
