За 2012

Не можем ли да не се стараем всеки път да сме победители.

Понякога през годината може пък /за разнообразие/ просто да бъдем искрени.

Ще е по-лесно ако обичаме повече, отколкото се съмняваме

И бъдем честни вместо нагло безразлични.

Да се опитаме да бъдем християни, вместо лицемерни

И да не се страхуваме, а да признаем, когато нещо е ново за нас и ни плаши.

Догодина искам да вярвам, а не да се надявам

Искам да съм смела и да знам, че мечтите ги има за да се сбъдват

А не да принизявам мечтателя в себе си до глупава, детска постъпка.

През 2012 ще бъда истинска и без срам и притеснения от това какво чувствам и какво искам.

Ще се радвам на всички около себе си и ще ценя това, което имам – в него е истинското щастие.

Пожелавам си да плача само от щастие и ако нещо лошо все пак се случи –

Ще вярвам, че Бог ще е с нас и е само препятствие.

Желая на всички любов. Всепоглъщаща и вълшебна.

Желая ви и здраве разбира се и мечти, които да сочат правилния път, който да извървите до края.

И за тези, които ще ме разберат – пожелавам спокойствие и хармония. След определени години ти става важно да имаш тези неща в живота си.

Нека 2012 бъде най-хубавата от всички години до сега и най-лошата от тези, които предстоят занапред!

                                                           НАЗДРАВЕ!

The black box

От доста време не бях разхвърляла катранените си мисли по екрана......

Единствената надежда, която ми остана, е че все някога ще ме прочетете щастлива, все някога ще намеря причина, да се усмихна.

През всичките тия години си мислех, че съм просто една колекционерка на спомени, мигове, чувства, емоции, любовни букети, картички, плюшени сърца, че всичко, което събирам, няма да повлияе на душата ми, сърцето ми, на мирогледа ми, на желанието ми за живот.

Толкова много ме обичаха, толкова много обичах, но винаги имаше край и винаги неблагоприятен за мен, неискан, неочакван. Влюбвах се в този, който не беше за мен, който не виждаше смисъл в мен, накрая бях с този, който не поддържаше духа ми, не изпълваше сърцето ми..... разбрах ,че е по-добре да те обичат, без да обичаш. Естествено всичко  е празно, кухо, мирише на мухъл, влажно е, студено, но спокойно. Толкова отдавна не са се смяли очите ми, че вече нямат цвят.  

И колкото и да продължавам да твърдя, че не е така, все пак любовта е тази, която осмисля тоя скапан живот.

Един ден отворих кутията с колекцията и  разбрах, че през цялото време съм събирала само мъка, сълзи и тъга.

А моите спомени, мигове, емоции и чувства, някой ги беше откраднал, завързал в дебел черен чувал и изхвърлил.

Клиширано, кратко, точно и ясно - аз съм поредният жалък, самотен и мразещ живота си ангел, останал само с една кутия, пълна с тъга.