сряда, 7 септември 2011 г.

Убиваш ме!



Късогледа съм. Не виждам по далеч от сърцето си. Ти си нахален! Влудяваш ме! Наглото ти опитомяване на всичкото ми Аз ме прави друга. Нищо не се появява вече на местата от които преди никнеше индивидуализъм. Омаята от теб ме погубва. Хората вече не ме познават, аз съм изваяната отливка плътно по теб. Аз съм това, което очакваш и съм луда, защото ми харесва. Шизофренията, казват, грози жените около 30, но аз и за това не се класирам. Дори втория ми образ някъде се затри в сянката на крещящия облик на това, което ти очакваш. И го имаш. Ето ме: може би красива, може би чувствена и романтична, но преди всичко удобна на теб. Дано за теб съм родена, иначе ще ме убиеш така!