“Дъхът й меден също карамфил ухае
и устните й сладки са като узряло манго.
Целуваш кожата й, сякаш вкусваш лотос.
И ямката на пъпа й потир с подправки рой е.
Какви наслади крие там-един езикът знае,
Ала не дръзва да го каже.”
Беше отдавна, помня, че беше лято-жарко с аромат на косена трева. С дядо бяхме на вилата. Била съм сигурно на 12-13 години. Дядо щеше да приготвя обяд, спонтанно реших да му помогна. Набрахме от градината зелен боб, извадихме пресен лук и още малки бебета моркови. Набрахме джоджен или както още е познат, като гьозум. Тогава за първи път се докоснах до магията на кулинарията. Дядо беше човекът, който ме научи да готвя. Той за първи път ми показа света на подправките, плодовете, зеленчуците комбинирането на съставки, продукти, вкусове и цветове. Той беше човекът, който направи готвенето мое хоби и нещо което ми носи огромно удоволствие.
Тогава сготвихме нещо простичко, зелен боб – яхния и баница с яйца и сирене.
Седнахме на терасата и изчистихме бобчето, като отрязвахме двете крайчета на всяка шушулка. Нарязахме всички необходими зеленчуци и готвенето започна
На тая възраст с огромен интерес наблюдавах как дядо реже лука и морковите, как чака олиото да се сгорещи и пуска бавно зеленчуците в тигана, няма да забравя аромата и звука на запържени зеленчуци, тихото къкрене на доматките, нежната запръжка с брашънце. Много скоро след това боба беше готов, направен с много любов за мен. След това направихме баницата. С готови фини кори, меко и солено сирене, и пресни яйца. Стана толкова вкусна изядохме цялата тава със няколко кофички кисело мляко.
От тогава не съм спряла да готвя. Постоянно експериментирам, чета, гледам кулинарни предавания, с времето кухнята се превърна в любимото ми помещение от цялата къща. Като че ли там има най-много любов, влага се най-много чувство. Винаги е толкова ароматно и топло. Дали ще мирише на прясно изпечени хрупкави кифлички или печено пилешко бутче с коричка или на лека домашна торта....
Един готвач, трябва да умее да се наслаждава на храната, да гледа на нея като на нещо ценно, а не просто да се храни, за да оцелява,
Обикновено не готвя по книга, а с въображение и спомени. Не готвя и със строги пропорции, готвя на око, единствено при десертите спазвам всичко, защото при тях това е най-важното, за да се получи желания резултат. Обожавам да пазарувам по пазарите, всичко там ми е адски автентично и свежо, представям си, че всичко по сергиите и дошло направо от нечия домашна градината, а не от борсата. Винаги има повече избор и винаги е по-цветно и ароматно. Доста често пазарувам продукти от старите баби, които се събират на входа на пазара или около него на малки щайгички наредили букети от магданоз, лапад, коприва, киселец, босилек и тук - таме някой букет лалета и нарциси.
Обичам когато се прибера от пазар да разпределя всички покупки и се залавям с готвенето. Винаги готвя с любов, разбира се има моменти в които нямам настроение и тогава естествено манджите не ми се получават. Имала съм такива случаи, в които много бързам и ястия, което ми е любимо и винаги става адски вкусно, тогава има съвсем различен вкус.
Готвя всичко, нежно бебешки супички, яхнийки, местни и безмесни ястия, свежи витаминозни салатки. Обичам да точа тесто за кифлички, да режа малки триъгълничета, да ги навивам, нареждам в голямата тава и да намазвам с яйчице. Пристрастена съм към аромата на нещо препеченко, обожавам звука на къкрещо бобче. Като малка, като всяко дете разбира се, много мразех всякакви зелени подправки, които майка ми слагаше на всяко ядене. Още с първата ми манджа обаче оцених безценните качества на тия подправки. И сега не мога да си представя ястие без да е подправено с нещо зелено. Пак от дядо научих една лятна зелена супа, с всички възможни ядливи тревисти растения.
Все се каня да си насадя на балкона сандъчета с пресни подправки ,защото има огромно значение дали ще сложиш в манджата сушени или пресни подправки. По тая причина мечтая да имам къща с малко дворче, зад къщата да си направя пъстра и уханна зеленчукова градина.
Кулинарията за мен се оказа изкуство, което искам да овладея почти до съвършенство. Единственото, което няма да успея да опитам е съчетанието на хубавото вино със хубавото блюдо, просто защото не обичам и не пия никакъв алкохол. Но осъзнавам какъв пропуск е това.
Имам две любими книги свързани с храната и любовта, които препоръчвам на всички любители-кулинари да прочетат:
Лаура Ескивел – “Като гореща вода за шоколад” и “Афродита” на Исабел Алиенде
- “Всичко сготвено от любим човек, е сладострастно, особено ако и двамата участват в приготовленията и използват случая, за да се разсъбличат весело, докато белят лук или чистят артишок”
От Алиенде съм запомнила, че на готвенето и готовото ястие трябва се да наслаждаваме, като на любимия човек, като на любовта. И когато човек е влюбен, може да сътвори чудеса в кухнята. Кулинарията може да промени човек до неузнаваемост и да видим у човека до нас неща, които досега не сме.
- “Ако готварските книги са част от вашата библиотека, еротичната литература също трябва да присъства в нея.”
От всичките ми ежедневни занимания, готвенето е единственото, което ми носи такава радост, наслада, душевен мир, спокойствие и релакс.
Все още съм любител кулинар, но това не ми пречи да съм запозната със съвременните технологии и терминологии в готварството. Единственото, което установих още с първото ми докосване до тая магия е, че най-голямото удоволствие се постига, ако имаш някого за когото да сготвиш любимото блюдо. Някой за когото ще сервираш с любов, ще украсиш чинията като платно за рисуване, ще поднесеш със ароматен сос и пъстра гарнитура, ще сложиш букет свежи цветя на масата и ще сложиш салфетка оформена като лебед.
Храната е тясно свързана с любовта, тялото, душата и сърцето. Страхотен пример за това са афродизиаците: Анасон, босилек, ванилия, горчица, естрагон, джинджифил, канела, лавандула, магданоз, морски дарове, какао, шоколад, яйца, мед, бадеми, авокадо, кокосови орехи и банани....списъкът е дълъг, но най-важното е, че това са все храни и продукти достойно за уважение.
Аз ще продължавам да се уча и да готвя винаги с любов. С любов правете всичко и вие.
