Ти казваш „Обичам те повече от живота си” , а той леко разсеян и видимо присъстващ само тялом казва „ аха . . и аз те обичам”. . . . в теб в този момент нещо лееекичко изтръпва, после понаболява и накрая вероятно изхода му ще бъде летален. Нищо! Той просто има много проблеми сега, иначе ме обича много, сигурна съм . . . 
„Миличък, ти си всичко за мен, не мога да дишам без теб . . „ следва леко объркан поглед, малкото колелце задвижва голямото, в погледа му се чете „Кво й става на тая жена?”, но казва: „ И аз те обичам”. Добре де, пак е добре, че поне си казва, че обича. Можеше такива думи да предизвикват в него нервно мълчание, леко изпотяване и вътрешен писък като от хванато на тясно диво животинче. Някъде там в чакането на доказателство за това, че си специална, че ти си Жената и си единствената, неизбежно идва въпросът „Той обича ли ме наистина или по някаква причина му е удобно да сме заедно?” Или ме обича по-малко, отколкото аз него? Лошо!!! Явно е така . . . отговорът е толкова логичен . . . Накрая в отчаян опит с неистово желание да предизвикаш в него реакция за доказателство на горните надежди, измънкваш нещо от сорта /страх те е безумно докато го казваш, имаш леко сърцебиене и предвкусваш силната болка от разочарованието/: „Вече съм сигурна, че ти си моя човек, ако и аз съм твоя, не искаш ли да си създадем семейство . . . .” е тука става страшно . . .нали по-нагоре споменах едно животинче – ето го! Идва със страшна сила, но не си притиснал мишленце, а тиранозавър Рекс . . . края на този разговор винаги е различен. В повечето случаи единия /познайте кой/ се примирява с желанието или нежеланието на другия. А живота си минава докато чакаш другия да разбере, че тази любов си струва, че вие двамата сте целия свят и че няма нищо по-важно от това . . .но нищо! Той ме обича! Много! ‘’Аз на заем не съм те прегръщал
и на заем не съм те мечтал,
и на заем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.”
Евтим Евтимов
