Ето ме и мен след лятната ваканция - поразходихме се из братските европейски държави, но за повечето места няма какво да разкажа – прекалено идеално беше. Искам да ви споделя за Верона обаче и да ви разкажа не толкова за това, какво видях и какво си струва да видите вие ако попаднете там, а за усещането в града на Ромео и Жулиета. Още щом стъпиш на техните каменни улици и площади, щом усетиш нетърпимата жега и отвсякъде те оградят исторически паметници по кожата ти минава тръпка заради представата за конниците, гладиаторските борби, виното от преди векове, романтиката и мощта на империята. Колко сладко е да си представиш великите неща случвали се там и че след толкова години хората още усещат магията. Наистина е хубаво, но между фантазиите ти от време на време се промъква някоя италианка . . . тук ще замълча за секунда . . . и после ще кажа – Ужас! Тези жени изглеждат по толкова неописуемо трагичен начин, че или ти става много смешно или много тъжно. А на мъжете около тях . . . предполагам постоянно им е тъжно.
Вървях с моето момче по тези улички, между живописни картини, спиращи дъха катедрали и толкова изящни площадчета и мислех, че сме на най-романтичното място на света. И как да не е? - „И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“. Последните думи от пиесата на Шекспир и първите за мен, когато потъна в сладки мечти да имам тяхната любов /знам, че тук важи „внимавай какво си пожелаваш”/.
Стоях дълго на прозореца на хотела, седнала на перваза и загледана в италианските улици. Гледам младите хора по двойки и ми се иска на всеки да пожелая да се чувства така – сякаш не може да поеме дъх без любимия. Прекрасно е! Осени ме идея да сляза долу и пред целия площад да изкрещя на моя любим, че го обичам. Той се стегна – не искал такива работи. Е как!!! Нели сме във Верона - тук ако не направиш нещо такова, къде!? Добре! Мина метър, не го направих, но поне успяхме пред къщата на Жулиета да намерим едно квадратченце и да напишем имената си в него /целите стени са в имена на хора, които се обичат/. Романтика!!! Излизаш от приказната атмосфера, предизвикана от небезизвестното балконче и рязко се приземяваш с гледката срещу теб, а именно – магазин на известна марка и цените започват от 3000 евра. Хахахахаахаха нищо де . . . нали сме тук за да се обичаме J. 
Следваща стъпка – Арена ди Верона – страшна работа. Като се появиш вътре моментално /поне пред моите очи/ картината се сменя и си представяш как в центъра на този амфитеатър в древността са се провеждали игрите за гладиатори. Сякаш чувам тълпата . . . Тъкмо съм се пренесла в онези времена и група слънчасали японци преминават като стадо покрай мен, снимайки всичко - от някой заблуден облак до обувките на екскурзовода им. А е толкова топло, че е два дишаш, но пък нищо не плаши немските баби . . . Аз си представям изкусителни италианки /вярвам, че поне в миналото са били не толкова космати и дебели/ с кана вино и гладиаторите победители, а тези луди баби препускат по каменните стълби все едно е леко хладно и на тяхната възраст имат нужда да се постоплят. Аз и любимия издържахме няколко минути, целия останал свят събран там като туристи изглеждаше хипнотизиран. Туристическо влакче – неочаквана комбинация. Трябваше да ни разведе из забележителностите, трябваше и да разберем нещо повече за тях от семплата колонка в нашето вагонче, обаче . . . паднаха ни пломбите, няма такова друсане. Честно ви казвам – избиваше ме повече на кючек, отколкото да внимавам какво се говори. Така или иначе нищо не можеш да схванеш поради причината, че шума е зверски, а са се опитали да синтезират най-важната информация в едно изречение. Едно, едно, но на 5 езика. Чуваш толкова добре, че не различаваш на кой език ти говорят всъщност. Няма значение – видяхме ги и се посмяхме много.
И накрая – важното е с кого си там. Аз се чувствах прекрасно. Заради него разбира се. Моя си Него. И дори персонала който говори мнооого силно казано английски и лудите хора, които изхвърлят кофите за стъкло в 06:00ч. не успяха да развалят усещането за романтика и възприятието за величието на Верона. Дано и вие сте имали хубаво лято J
Ето ме и мен след лятната ваканция - поразходихме се из братските европейски държави, но за повечето места няма какво да разкажа – прекалено идеално беше. Искам да ви споделя за Верона обаче и да ви разкажа не толкова за това, какво видях и какво си струва да видите вие ако попаднете там, а за усещането в града на Ромео и Жулиета. 
Стоях дълго на прозореца на хотела, седнала на перваза и загледана в италианските улици. Гледам младите хора по двойки и ми се иска на всеки да пожелая да се чувства така – сякаш не може да поеме дъх без любимия. Прекрасно е! Осени ме идея да сляза долу и пред целия площад да изкрещя на моя любим, че го обичам. Той се стегна – не искал такива работи. Е как!!! Нели сме във Верона - тук ако не направиш нещо такова, къде!? Добре! Мина метър, не го направих, но поне успяхме пред къщата на Жулиета да намерим едно квадратченце и да напишем имената си в него /целите стени са в имена на хора, които се обичат/. Романтика!!! Излизаш от приказната атмосфера, предизвикана от небезизвестното балконче и рязко се приземяваш с гледката срещу теб, а именно – магазин на известна марка и цените започват от 3000 евра. Хахахахаахаха нищо де . . . нали сме тук за да се обичаме J. 
Следваща стъпка – Арена ди Верона – страшна работа. Като се появиш вътре моментално /поне пред моите очи/ картината се сменя и си представяш как в центъра на този амфитеатър в древността са се провеждали игрите за гладиатори. Сякаш чувам тълпата . . . Тъкмо съм се пренесла в онези времена и група слънчасали японци преминават като стадо покрай мен, снимайки всичко - от някой заблуден облак до обувките на екскурзовода им. А е толкова топло, че е два дишаш, но пък нищо не плаши немските баби . . . Аз си представям изкусителни италианки /вярвам, че поне в миналото са били не толкова космати и дебели/ с кана вино и гладиаторите победители, а тези луди баби препускат по каменните стълби все едно е леко хладно и на тяхната възраст имат нужда да се постоплят. Аз и любимия издържахме няколко минути, целия останал свят събран там като туристи изглеждаше хипнотизиран. 