петък, 3 юни 2011 г.

Baby

Не искам да имам дете, не изпитвам нужда да имам дете, дали ми е ръждясал биологичния часовник, но не изпитвам нито физическа, нито някаква друга нужда да имам дете. Много хора, ще искат да ме убият с камъни, като прочетат това, защото така „не е редно”, само че ако можехме да живеем поне три живота, единия специално щях да го посветя на „щото така е редно”, ама понеже имаме само един, ще го живея както искам....
Не искам дете, щото не искам и то да живее, както е редно, не искам да чува още в корема ми крясъците на баща му, да усеща вкуса на сълзите ми, не искам детето ми, да се роди в някоя скапана болница, където се плаща скъпо, но нищо не е това което е, не искам да се страхувам какво ще яде, къде ще яде, кой какво ще му предложи, кой с какво  ще го излъже, когато не съм до него. Не искам да разказвам вечер в детската стая приказки, докато баща му и той не знае къде е. Не искам да знае какво е да те скъсат на изпит, не искам да знае какво е спортна злоба, не искам да знае какво е да бягаш от час. Не искам да знае какво е да пречупят волята ти, да те насилват, да те злепоставят. Не искам да плача и да умирам с него, всеки път когато  разбиват сърцето му, не искам да видя обезверените му очи, които не искат повече да познават любовта...не искам да се налага да го убеждавам, че живота е хубав, щото не е , не и тук.  Не искам да го убеждавам да избяга и никога да не се обръща назад, дори заради мен, Не искам да се чуди за кого да гласува, за да са добре, евентуално неговите деца, не искам да търси работа от врата на врата, не искам да знае какво е криза, какво са пари, какво е болка, какво е телевизия, какво е клюка, изневяра, компютър, Ipad, какво е предателството, какво е да те гледат в очите и да те лъжат, какво е да ти обещават празни приказки, не искам да знае, какво е да мечтаеш, щото мечтите са безплатни,.... и платени пак трудно се сбъдват....не искам да познава смъртта, не искам да плаче на нечий гроб, не искам да знае какво е да остане някой завинаги в сърцето ти, не искам да знае какво е религия, какво е утопия, какво е да не си свободен. Не искам детето ми да бъде нападнато от някой изверг посред нощ, в парка, на онзи да му се размине, а аз месеци наред да не мога да си върна детето. Не искам да знае какво е самотен родител, какво е развод, какво е неразбирателство, отмъщение....не искам да му тежа, когато остарея, когато се разболея.....но най-много не искам дете, защото след това, аз никога повече няма да бъда същата...

4 коментара:

  1. Всичко, което си написала е вярно в 99% процента. Но то би имало смисъл единствено ако си отговориш честно, дали това не е удобна фасада на непризнат или неосъзнат егоизъм, прикрит и от така модерната в момента демагогия за "колко е лошо, че и по-лошо ще става". И дали пък не търсиш твърде сложно извинение на краткото: "Аз не обичам деца". Защото пък живота опровергава много вече баналната теза: тука живот няма.... няма, няма ама не можеш да намериш място за паркиране в ни един МОЛ в цяла България и то все от автомобили от среден до луксозен клас. Заведенията се пукат по шевовете, а по курортите ако си намериш място да седнеш си уцелил шестица от тото-то. Е има изключения, които никак не са малко за... изключения, но не съм съгласен, че ако можеш нямаш възможност да осигуриш поне на едно дете нормален живот. А ако не съм прав за горното (не претендирам за миродавност, нито се имам за месия), то тогава помисли за една думичка и тя се нарича "самота". Самотата, която неминуемо ще дойде, когато така споменатото тиктакане на биологическия часовник заприлича на хриповете на 50 годишен Москвич по нанагорно.... Но тогава вече нищо няма да може да направиш.....
    Без лоши чувства,
    Някой си :))))

    ОтговорИзтриване
  2. ще се обоснова - да, мисля че целият контекст крещи - "не обичам деца", ама щото исках да споделя що точно не ги обичам, не мога да пусна като публикация простичкото - "не обичам деца". Та от там, не обичам деца, не заради държавата, не заради, хората, не заради климата, а заради мене си, щото се обичам повече (пак съм за убиване с камъни)Аз искам да си остана същата, може би не ми е писано да съм майка, всеки си има писаното....
    Без лоши чувства,
    Знам кой си :))

    ОтговорИзтриване
  3. Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък. Това са глупости! Прекрасно е, че сме различни и всеки има право да избира как да живее. Ако човек не иска дете - не си ражда такова и никой няма право да го съди. Смело е да напишеш такова нещо. Браво!

    ОтговорИзтриване
  4. Харесва ми.Така расъждавам и аз.Всичко това е вярно до най-мъничката запетайка.Поздравления.

    ОтговорИзтриване