Защо не мога просто да се отпусна и да съм щастлива с това което се случва? Защо сякаш постоянно живеем заради нещо друго, а не заради това което имаме в момента? Веднъж някой ми каза „Спри да очакваш какво има зад ъгъла и виж какво става на улицата по която вървиш”. Не се получава обаче. Свикнали сме да правим планове и да очакваме да се случи нещо друго, нещо очаквано или изненадващо. Да вярваме, че предстои по-доброто, по-интересното или нещо за което сме работили или мечтали дълго време. Че живота е това което се случва докато кроим планове за бъдещето е ясно. Оглеждам се и като се замисля . . . .от какво съм недоволна. Имам почти всичко, което е в рамките на нормалното да имам в тази страна, тази среда и по това време. Не съм супер богата, не съм и най-красивата на света, но пък имам нещата, които според моята ценностна система са много важни. Все още съм на 30 и изпаднала в дълбок размисъл установявам, че ако постоянно не се обременявам с това „какво можеше да бъде”, ми аз съм си щастлива бе. Очакването, надеждите, мечтите, страховете . . . .колкото повече възрастта ти напредва, толкова повече необясними и най-вече несъществуващи до сега въпроси, се появяват в главата ти. Някои хора стават суеверни - някакви странни неща правят. Излизат с десен крак, влизат с ляв, въртят се като видят черна котка, не се къпят в понеделник, не се подстригват във вторник – направо луд ставаш . . . това допълнително натоварва и без това вече смахнатата ситуация. Други пък го удрят на компромиси с всичко и всички основно със себе си – да не би да останат сами, ако са много взискателни, да не би да си загубят работата, ако искат повишение на заплатата, да не ги зарежат приятелите ако не се съобразяват с техните желания и пр. А трети го удрят през просото. Нещо като „Аплодисменти за момичето, което заряза всичко и отвори бар на плажа”. Е този вариант ми харесва най-много. Не че ще го последвам – момичето, но понякога в момент на мечти ми се иска да дам размах на душата си. Да не живеем в кутийки /различни по размер, разбира се/, да не ходим на работа, само защото трябва нещо да се яде и да не се ограничаваме в „рамките на нормалното” и благоприличното. Майка ми обича да казва, че с възрастта човек не се променя, увеличават се само задръжките. Когато ми го каза, а аз бях на 20 си помислих „Тая жена кви глупости ми говори”. Сега на 30 съм готова да го кажа на моето дете, ако имах такова. Това е като с книгите – четеш „Престъпление и наказание” на 18 и ти се вижда ужасно тъпа, мудна и безинтересна, четеш я на 25 и започваш да откриваш моменти в нея, които сякаш не са били написани преди 7 години, четеш я на 30 и те завладява, на 50 сигурно ще ми стане любимата . . . .Абе аз от къде почнах . . къде отидох . . . Та мисълта с която почнах всъщност беше за невъзможността ни да ценим, това което имаме, в момента в който се случва. Ясно ми е, че човек винаги се сравнява с тези които имат повече. Ясно е, че пък тези които търсят оправдание за неполучени неща се сравняват с тези които имат по-малко. Аз искам да съм по средата и да осъзнавам, че Бог винаги е бил благосклонен. Ако човек успее да намери баланса, ако намери неговото си вътрешно равновесие – неизбежно ще бъде щастлив. Дали си дебела, дали не караш последен модел автомобил, дали в момента няма кой да те обича или не живееш в къщата на мечтите си . . . ако се огледаш най-вероятно ще намериш причината нещата да са точно такива каквито са. Всичко си е в нас самите. Вярвам, че трябва да сме реалисти и да знаем какво губим когато печелим и обратното. И най-важното – няма смисъл да оценяваме нещо чак след като го загубим, нали!? Избрах няколко цитата за да ви убедя, че щастието е тук и сега и трябва да си го пазим. Дано успях да ви поразведря, а гурото Дугпа Ринпоче ще свърши останалото:
1. Това, което ни носи щастие, може да ни причини и тъга. Не бъди роб и мъченик на своите страсти. Научи се да ги надмогваш. Тогава радостта ти ще е по-голяма.
2. Щастието е обляна в слънце душа. Във всяко нещо търси ярката светлина.
3. Само мигът е вечен. Ние никога не вкусваме докрай нашия миг.
4. Надменността, арогантността са жалки защитни средства. Освободи се от тях и ще премахнеш дистанцията, която те отделя от другите. 5. Щастието се състои в това да откриеш част от вечността, скрита в другия, и да я припознаеш като своя.
6. Щастието се дава на онзи, който е победил страха си да живее и да възприема живота като една свещена искра в нескончаемата поредица на епохите.
7. Дарявай щастие, но не искай от другите да ти отвърнат.
8. Щастието е преди всичко състояние на духа, различен начин да погледнеш на света. То идва при нас, защото страстно сме го пожелали, съгласно закона за привличането и хармонията, който управлява света.
9. Обръщай се и оглеждай изминатия път. Не се плаши. Винаги събирай плодовете на миналия си опит и така умножавай своето съкровище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар