........

Заминавам, но ще избягам ли, ще мога ли в саковете да запълня всичкото място, че да не остане за спомените, за тъгата,  за улиците по които оставях сълзите си, за вратата, която всеки път като се затваряше ми пръскаше сърцето на хиляди парчета,  и за тая врата, която никога не се отвори......? Ще мога ли да се преродя и да започна отначало, ще мога ли да видя новото начало с нови очи, ще мога ли да бъда същата,  каквато никога не съм била.....? Ще мога ли да обличам любимата си рокля, без да си спомням заради кого съм я обличала с любов преди, ще мога ли докато сутрешното ми кафе тииихичко се излива в малката синя чаша, да се гримирам със същото желание, както преди....? Ще ми напомня ли кафявата спирала, за изящно гримираните очи, които кротко потъваха в нечии други...преди...?  Ще мога ли да вървя по нови улици, без старите спомени, старите сълзи, старата тъга......? Ако отрежа косите си, ако сменя ароматите, дрехите, кафето с чай, кецовете с високи токчета, лекия грим с тежък ще сменя ли сърцето си....? Защо не мога да оставя всичко в кашоните в ъгъла на мазето, да събират прахта и никога да не бъдат изровени пак.....? Ще мога ли да забравя коя съм, кого съм наранила, кого съм обичала, кой ме е мразил, кой ми е смазал душата.....? А само, ако можеше.... заминавайки, да избягам, да съм друга, каменна, студена, не обичаща, не искаща,  не виждаща, не знаеща....чисто нова, току що боядисана, шлайфана, лъскава, празна......Някога, когато се върна......дано да не знам коя съм била.....