тихо и зелено

4 дни и 4 нощи- заради някои неща ми се видяха, като 1 миг, заради  други, като 40 дни и нощи. Исках да се махна, отчаяно исках, и като се махнах, всичко което оставих назад ми липсваше - шума, суетата, смога, блога и той, селянката от кварталния магазин, неокосената трева пред блока, съседката с невротичното си дете, празните кашпи пред входа. Озовах се в безумна тишина, с окосена трева, нацъфтели маргаритки, лек ветрец, зелено, зелено, зелено, та чак да ти втръсне, като си затвориш очите и още дълго ти е зелено. Нали това исках, защо ме дърпа назад, към лаптопа, към улицата, към лъскавите кафенета, към сивото- зеленото е най-успокояващия цвят, трябва да се възползвам. Но не исках да си затварям очите нито за миг, за да събера зелено, за няколко месеца напред, и тук-таме маргаритки. Твърдо реших, че ще се  наслаждавам, не че не мога, ама....... Не затворих очи, докато изкачвах баири по балкана, докато търсех случайно прораснали подправки  из тревата, докато поемах дълбоко въздух, седнала на един огромен камък, да почина, докато берях най-ароматния люляк на света, докато обикалях пъстрия селски пазар със старите дюкянчета с пасти и кадаиф, с петлите и кокошките, които продават, със сергиите с ръчно направени лопати, секири и какво ли още не, с разсадите домати, чушки, чубрица и босилек, още усещам аромата им. Не затворих очи и докато отивах към най-близкото ханче (просто исках ароматно, градско кафе, не че нещо....) докато минавах покрай огромните кипариси, и лешникови дървета, докато седях пред клетката на едно еленче, отпивах на бавни глътки, ароматното, градско кафе и гледах, защо да си затварям очите, та нали с отворени очи се раждаме. Вечер виждах  тишината, пронизваше, нямаше го телевизора, който ме приспива обикновено ,толкова беше тихо, че чувах и луната, дето спи. 
Прибрах се..... и ми се искаше да си затворя очите, да мина през толкова много моменти със затворени очи, като не съм го видяла с очите си, няма да го запомня и няма да боли , и да ми липсва.....

 4 дни и 4 нощи- тихо и зелено, заради някои неща ми се видяха, като 1 миг, заради  други, като 40 дни и нощи.