Не съм се ровила в статистиката, но съм убедена, че 95% от неомъжените бели, черни всякакви, жени искат да се видят в бяла булчинска рокля. Е аз се намърдвам някъде из между останалите 5%. Не съм ровила и в градските митове и легенди, да проуча аз от къде идва тая идея за бялата рокля, но по пътя на логиката, ще да идва от посланието, което носи белия цвят – невинност, демек девственост. Е да, ама по пътя на логиката, от няколко века насам, момите трябва да се омъжват във всякакъв друг цвят рокли, освен бели, ама....логика.
И роклята е само началото, кому е нужно цялото тва безумие – сватбата. Ресторант, DJ, а сватбените такива, са просто уникум, едни приготовления, една суматоха, едни букети, за тебе, за ритуала с хвърлянето, не присвоихме нещо по-полезно от белите народи, ми тва с букета и тия старите моми, да се натръшкат на земята от зор, едни роднини, едни покани дето, като ти ги донесат виждаш, че са напечатани с граматически грешки и на свекървата името точно е объркано, едни бутониери, едни подредби, пък тоя да поканиш, оня да не се обиди, тоя да го сложиш на една маса с оная, ама те имаха неква игра миналата година, да не се изпотрепат, некви роднини от 10 коляно, дето изобщо не си ги виждал, ама трябва да ги поканиш, щото и те ще се засегнат и после, няма да поделиш с 58 наследника - 2 ниви, една порутена барака, 10 декара стопанска площ и 1 свинеферма. Като се закупуват едни гипсови фигурки, с неопределени форми, целите в брокат, да се раздават на гостите, за кво са им, аз такива съм изхвърлила бая, добре, че тва със закичването на кърпички отпадна, поне в големите градове, че там оставах просто безмълвна за коментар. Ами тия ми ти подаръци за младоженците, добре че и това да се носят подаръци, отпадна, щото 5 ютии, 8 фритюрника, 6 сервиза за кафе, 5 за чай, няколко за супа и салата....ама и тва с парите в пликче не си е работа, минаваш с няква чаша в ръце, умилкваш се, целувки, прегръдки, те ти се мазнят, ти им се мазниш и им прибираш парите, а и колкото и пари да събереш, все не излизат повече от тва глупаво мероприятие – сватбата, при всички положения си назад. Ми тва с гражданското, тая институция е от времето на прабаба ми, не е мръднала, с тия дърворезби, колкото цял блок, дето се мъдрят пред младоженците, като застанат при оная ми ти лелка с лентата да ги венчае, и едни стари протъркани пътеки от входа до лелята с лентата, и най-изумителното е рехавия хор на старите момчета, в дясно от входа на ритуалната зала, полегнали на рояла, облечени в черно и едни напеви, едно чудо. А докато се стигне до целия тоя смешен ритуал си изхабил толкова нерви, че роклята, оная бялата, вече ти се смъква и трябва в последния момент да се стесни, на крак.
Най-накрая се отива в ресторанта, да не обсъждам безумните обичаи там, и пак -объркване на гостите, местата и масите, ама вече ти е почти все едно, искаш само да седнеш и да ядеш нещо.... и от там ти присяда от едни приветствия тип “Таз година завод за полупроводници, догодина за цели проводници”, народа се усмирява след време, почва се пиенето, яденето, танците – манците, всички се правят на кирки и мотики, ти си вече боса, роклята се въргаля из дансинга, всичко вече ти е като на филм и свършва....ей така, на другия ден, захвърляш роклята в гардероба и събира прах до дълбоки старини, глава те боли, всичко ти минава на лента, и кому е нужно това, за един ден център на внимание, напрежение, суматоха, простотии, нерви, ядене пиене, което остава и се изхвърля, излишни разходи – за едната бяла рокля.
А някъде да споменах изобщо младоженеца – е как да го спомена, като той обикновено не участва, освен в яденето, напиването и в “гор-чи-воооо, гор-чи-вооо”
Ако ще се омъжвам в другия си живот, роклята няма да е бяла и няма да е в тая държава......
Няма коментари:
Публикуване на коментар