Случи се преди няколко години, но от няколко дни споменът за този кратък период от живота й изплува много ясно, до най-малката подробност, все едно е страдала от ретроградна амнезия и невролога и е предложил да участва в клинично изпитание на ново лекарство за възвръщане на паметта.
Преди години обичаше да се регистрира в сайтове за запознанства, обичаше да опознава хората, характерите, навиците, обичаше да търси грешки в правописа, да общува с хора, без да се натоварва с визуален контакт, да кара някой мъж да се влюби в думите й, да намери нови приятелки, но там не й се получи, защото явно по тези места, за да заговориш жена, задължително трябва да си обратна,. Подбираше сайтовете, не искаше да се слива с пошлостта и грубостта. Избра един от малкото по-нормални, беше едноцветен, скромен като изпълнение, нямаше излишни банери, глупави послания. Там се запозна с него, един от многото, но някакси беше различен, хапчето все още не е подействало до толкова, че да си спомни ник-нейма му, но си спомни доста други неща. Различен – не задаваше обичайните въпроси-клишета, не искаше да я омая с думи, не искаше да спи с нея, не искаше да се срещнат още на втората реплика, не искаше да бъде някой, който не е. С него – тя също. С времето станаха близки, само от думите, но сякаш се познаваха от цяла вечност. Доста време никой не искаше снимка на другия, той не я лъжеше, че не е женен, че няма деца, Не я излъга, че търси предизвикателство, че хобито му е да пише- музика, текстове, кратки романи, за това какво се случва по белия свят и най-вече в неговия свят...щял да опише и нея в една от книгите си. Тя също не искаше да го лъже, не и него, с него искаше да бъде истинско, дори само в някакво пространство, в което никой не знае нищо, всеки можеше да бъде всеки и всичко е възможно. Неусетно връзката им се премести в скайп, всяка сутрин, когато пускаше компютъра си получаваше нежно – „Добро утро, нека е хубав денят ти”, виртуални прегръдки, целувки, цветя, усмивки, сълзи, торти...Пак някак неусетно всичко стана много интимно, бяха излизали на виртуални срещи, пиеха виртуално вино (тя не пиеше алкохол, но в интернет всичко е възможно)така преминаха на тема секс, беше прекрасно, толкова страстно го правеха, на обяд, сутрин, вечер, без да се виждат, без да се докосват, без да се усещат, освен с думите....Един ден започна да й изпраща цветя в офиса, вече истински, реални – жълти, обожаваше жълтите цветя, независимо дали бяха рози, нарциси, слънчогледи....един ден дойде и последният букет, след него всичко вече стана истинско - кърваво червени рози, но този път букета беше придружен от една бяла фирмена чантичка – бельо , страхотно, секси, черно бельо,на известна скъпа марка (определено имаше усет, за красивите неща, и зодията му го предопределяше) колежките и умираха от завист, постоянно получаваше цветя, никой не знаеше от кого са, какво става, видяха и чантичката и се струпаха на бюрото й, когато извади кутиите, всички ахнаха, дъхът и спря....Това беше прекалено ясен знак, че всичко вертуално вече трябва да се превърне в реално. Разбраха се, без изобщо да има някакви противоречия. Разбраха се, да е в хотел на нейна територия, искаше да се чувства по-спокойна, по-защитена, познаваше района и ако нещо се случеше, можеше бързо да си тръгне – все пак той можеше да е всякакъв, до последно се чудеше на смелостта си, но шестото чувство и инстинкта и за самосъхранение този път и подсказваха, че този мъж няма да я нарани, нито физически, нито сърдечно.....Тя имаше само едно категорично условие – не искаше да го вижда, не и с очите си, искаше да го „види” с всички други сетива, но не и с очите си. Не го излъга, че тя е по подробностите, най-малкото нещо, може да я отблъсне, страхуваше се, че ако го погледне, ще се развали всичко, а искаше да изживее този момент до края. Разбраха се, че тя ще бъде със затворени очи през цялото време...В деня в който трябваше да се видят, тя си тръгна от работа, мина набързо през един скъп магазин за бельо и си взе силиконови чорапи, въпреки, че щеше да облече панталон искаше, когато той я съблича, да стига бавно до същноста. Избра семпли, но все пак секси чорапи, обичаше да е ненатрапчива, семпла, но секси и все пак, не трябваше да изглежда, като лека и евтина жена. Беше се разбрала с една от най-близките и приятелки-ангел хранител, да я закара до хотела, и да я изчака отпред 10 мин, след като се качи, в случай, че има нужда от помощ....(нищо не се знаеше)
Прибра се доста късно, погледна часовника – не оставаше никакво време до срещата, взе си бърз душ, оправи си косата небрежно – времето я притискаше, сложи лек грим, като подчерта основно очите, който щяха да са затворени и той все в тях щеше да гледа, с надеждата тя да ги отвори, сложи си черно поло с гол гръб, обу новите силиконови чорапи, естествено бельото, което той и беше изпратил, спортно елегантен черен панталон и черни пантофки с малка панделка отпред. Сложи и любимия си парфюм, който винаги оставаше аромата си по възглавницата й грабна чантата и тръгна – приятелката и вече я чакаше долу, а закъсняваха. Докато пътуваха, тя му написа смс, че пътува към него, той и отговори с номерана стаята и че няма търпение да я види Стигнаха до хотела бързо, беше в съседния квартал.. Двете постояха в колата известно време, сърцето и прескачаше, лудо искаше да се успокои малко, преди да се изгуби в неизвестното. Двете се посмяха малко, пък и така той щеше да тръпне в очакване, къде ли се бави тя. Влезнаха двете до рецепцията, приятелката и идваше направо от работа, беше облечена в строг, елегантен червен костюм – стегнато, вталено, секси сако, с големи ревери, тясна пола, до коляното със силиконови чорапи и много високи червени обувки. Рецепционистът онемя в момента в който двете нахлуха през вратата, изглеждаха толкова различни една отдруга, естествено, първото нещо, което човек би си помислил в тази ситуация, е че двете са проститутки, но не им пукаше, а тя даже се почувства още по- секси, още по-възбудена, адреналина окончателно изпълни вените й. Съобщиха на момчето зад рецепцията, че я очакват, той даде напътствия как да стигне до номера на стаята, качиха се в асансьора и на нейния етаж двете се прегърнаха и там се разделиха. Когато вратите на асаньора се затвориха и приятелката й изчезна от погледа й, тя осъзна, че е сама в някак тъмен коридор пред една бяла врата, зад която я чакаше някой...Нямаше много време, отвори вратата, очаквайки да влезе в стаята, но се озова в още един безмислен коридор с други врати, едвам видя номера на стаята, която и трябва, коридорите бяха с прекалено приглушена светлина....почука на вратата, плътен мъжки глас я покани да влезе. Тя натисна дръжката и....вече беше там. Със затворени очи, попита го къде е, не можешеда го види, но усети дъха му много близо до себе си, той хвана ръката й и тя почувства топлина. Първото нещо, което и каза беше:
- „Искаш ли просто да те прегърна, да ме усетиш”
Тя се съгласи и изведнъж потъна в обятията му, нежни, горещи, силни в същото време сигурни и спокойни обятия, от прегръдката разбра, че е много висок, мускулест, силен мъж. Останаха прегърнати сигурно десетина минути, без да си кажат нищо. След малко той леко я отпусна от нежната си схватка, тя хвана ръката му и той разбра, че нейната иска да намери лицето му, започна да опипва всяка частица от него, потъна в един друг свят - света на тъмнината, всичките й останали сетива се изостриха до краен предел, възбудата нахлу в цялото и тяло, той усите потреперването й и предложи да отде в банята, за да може тя спокойно да отвори очи и да разгледа стаята. Стаята беше голяма, с голям прозорец, без тераса, отново много приглушена светлина в червено и оранжево, елипсовидни нощни лампи, тоалетка срещу огромно легло, над нея огледало, отстрани маса със кожени кресла, от дясно на леглото голям трикрилен гардероб. Погледна леглото и тогава видя разхвърляните розови листенца, голямо сърце, оформено от ярко червени гирлянди от пера и в средата любимият и черен шоколад. Гирляндите и се видяха страхотен кич, но си наложи, това да не и направи толкова лошо впечатление, все пак се беше постарал, реши да наблегне на розовите листенца разпръснати из цялото легло и шоколада....На масата имаше напитки, всякакви, тя не пиеше много неща, и той искаше да има от всичко, в случай, че все пак нещо освен вода и се допие. Когато беше готова с проучването на обстановката, му каза да излезе, чакаше го на едно от кожените кресла, усети, че сяда пред нея, беше адски неловко, не знаеха какво да си кажат, а бяха вече толкова близки – виртуално. След време се разговориха много, но почти нищо съществено, опитваха се да се предразположат и отпуснат взаимно, гласовете им трепереха, но въпреки това, неговият глас си оставаше плътен и секси. Тя от време на време се обръщаше с гръб и отваряше очи, защото я заболяваха от напрежение, беше странно, да общуваш с някого на живо и да не го поглеждаш, мозъкът даваше на очите й сигнали, че се изморяват. А когато ги отвореше, така и се искаше, когато се обърне, да не ги затваря, но страхът, че може да се разочарова от това което ще види, ги затваряше пак. Искаше той да е само глас, думи, аромат, усещане....
Както обикновено става неусетно се озоваха в голямото легло, бели завивки, дълбоки и меки, огромни възглавници, той я съблече бавно и нежно, бяха толкова притеснени, че там вече всичко започна много бързо и свърши много бързо....тя почти не разбра какво всъщност се случи в това легло, усещаше тежестта на тялото му, аромата му (скъп мъжки парфюм примесен с аромата на скъпата пура, която пушеше)усещаше целувките му, не знаеше кое първо до целуне - кожата й, устните й, косата й, гърдите й...трепереше, изведнъж силния мъж се превърна в неуверен гимназист...и така свърши. Стана притеснен и каза, че отива в банята, след него влезе и тя, той съжали след това, че не и е предложил да си вземат душ заедно....съжали за много неща, които от притеснение не се беше сетил да и предложи. Тя излезе от банята, със затворени очи, вече познаваше тази стая, лесно се ориентираше. Облече се бавно и секси...знаеше, че той я гледа...мълчаливо. Погледна си телефона, видя че минава 1 след полунощ, за първи път го излъга...че трябва да се прибира, защото...някаква глупава лъжа. Изведнъж вече не и пукаше за него, нещо се преобърна, нещо се развали, нещо се срути. Макар и със затворени очи, тя разбра, че не му стана приятно, че тя иска да го остави. Попита я защо, какво стана, къде е сбъркал, тя пак смота някаква лъжа...не искаше да стои повече там, изведнъж той се беше превърнал в непознат....гръбна бързо чантата си, така както я грабна от вкъщи преди да дойде при него и просто излезе от вратата, облегна се на нея, след като я затвори зад себе си и отвори очи с невероятно облекчение...изведнъж почувства нужда да избяга от там, задушаваше се....тръгна пеша по стълбите, буквално тичаше надолу, минавайки през рецепцията забави ход, да не бъде разбрана погрешно, но пък както от това.
На вън стояха дежурните таксита, нахлу в първото възможно и каза адреса на нейната крепост, най-сигурното място на света....
Той продължи да я търси, търси я до днес, но тя вече не беше същата.....изживя, това което искаше, повече нямаше нужда от него.
П.П. Всяка прилика с действителни лица и събития изобщо не е случайна.
Винаги при такива срещи нещата се развиват по този начин, за нас жените,казвам го от собствен опит.Но пък изживяването преди разочарованието е ВЕЛИКО,не че го препоръчвам но......небих го пропуснала ако ми се случи отново
ОтговорИзтриване