ЧАСТ  ІІ

Маги седеше в парка. Беше прекрасно лятно утро и всичко наоколо беше толкова свежо и изпълнено с цветове, сякаш някой нарочно й показваше какво е загубила. Листата на дърветата и тревата  - наситено зелени. Малките незнайни цветенца  - събрали цялата палитра възможни багри. Слънцето играеше с клоните и люлките, а вятърът караше цялата картина да оживее. Тя усещаше миризмата на лято и вдъхваше живот през ноздрите си, но вече беше осъзнала, че той не й принадлежи. Част от хората тичаха край нея, други просто се разхождаха, а трети водеха кучета. Никой не поглеждаше към пейката. Нямаше какво да види там. Само някое кученце от време на време се спираше и сякаш взряно в нея за секунда помахваше опашка.

Маги стоеше тихо. Бяха минали няколко часа от новината за смъртта й. Беше видяла родителите си. Картината беше страшна. Толкова скръб и болка никога, никой не заслужаваше да изпита. Неописуемата тъга беше изписана върху тях. Сърцето й просто не издържа на гледката. Тя не можеше да си представи как се живее така. После беше обиколила няколко приятели – положението беше по-леко, но идентично. „Значи все пак са ме обичали много”  - помисли си тя. Не че това я облекчаваше в тази ситуация. Опитваше се да събере мислите си и достатъчно смелост за да види и него. Да отиде при любовта на живота си и да стои на разстояние.

Алекс беше Половинката. Буквално. Той беше мечтаният и слава Богу намереният. Имаха си техен свят и откакто бяха заедно никой друг не идваше в него. Само двамата и напълно самодостатъчни. Мечтаеха заедно, виждаха любовта еднакво и правеха планове за бъдещето като в приказка. Беше идеално! Щяха да се оженят след месец на една поляна. И двамата щяха да носят венци от цветя, а партито щеше да е невероятно. Маги беше творческа натура и обичаше щурите неща, с подчертан индивидуализъм. А той обожаваше това в нея и я подкрепяше във всяка лудост и беля. Алекс работеше много, но когато закъсняваше след работа винаги й носеше цветенце или символичен подарък. Целуваше я нежно ако е заспала, всеки път с „Липсваше ми, принцесо”, а през уикендите я побъркваше от изненади и романтични жестове. А тя- лудата глава го правеше най-щастливия мъж на света с безброй доказателства за любовта си. Понякога се страхуваше точно от това, че е прекалено идилично. Е . .. както стана ясно, имало е защо. Липсата му й причиняваше физическа болка. Имаше чувството, че никога вече няма да си поеме дъх докрай без него, че никога няма да се усмихне искрено и че нищо няма да бъде достатъчно красиво в негово отсъствие. Нямаше смисъл в нищо. Без него – по-добре да беше минала бързия трансфер.

Една топка излетя към нея. Тя инстинктивно се дръпна. Топката спря, някак си не върху, а в нейното тяло. Веднага след това дотича малко момченце, грабна я и се втурна към една възрастна жена. Маги се вцепени. Участваше в хорор филм насила и освен това осъзна, че не само физически е празна. Без любовта си тя наистина беше изпразнена от съдържание и това я плашеше.

-                      Добре ли си? – ангелът седна до нея и се загледа в небето. Толкова дълбоко и всеобхватно, че човек можеше с часове да не отмества поглед.  – Прекрасен ден. Реши ли какво ще правим?

Младата жена мълчеше. Докато стоеше сама на пейката в главата й се беше появила твърде страшна и шокираща мисъл. Със самото си зараждане обаче я накара да се почувства по-добре. После я уплаши и сега Маги не смееше да я изрече на глас. Ангелът отмести кичур коса, паднал пред очите й и я погледна съвсем прямо. Тя отмести поглед, все едно я беше срам да го гледа в очите.

-                      Какво става? Още ми се сърдиш? Мога да разбера . . .

-                      Не! И да се сърдя и да простя, резултата е един и същ. Освен това ти си симпатичен. Може би не най-големия професионалист, но ставаш.  – Маги се усмихна леко, а това беше жеста, който той чакаше за да махне от себе си толкова тежки неща. – Искам да го видя. Още сега. Нека отидем при Алекс.

Апартаментът беше тих и тъмен. Беше неестествено спокойно. Алекс седеше на спалнята. Не плачеше. Около него имаше снимки, дрехи и пепелник, препълнен с фасове. Гардероба беше отворен и всички дрехи на Маги бяха из цялата стая. Той стискаше една блузка в ръката си. Беше се върнал от погребението и не можеше да излезе от транса в който се намираше втори ден. Звънна телефона му. Той не помръдна. И пак, и пак, и пак. Не спираше да звъни от вчера, а мъжът беше говорил само с неговите и нейните родители, по задължение. Приятелите – напомняха му за нея. Беше дръпнал и щорите, защото светлината също олицетворяваше нея. Чувстваше се толкова сам, раним и отчаян. Не можеше да понесе още една мисъл, още едно усещане, което се отнася до смъртта на най-важния му човек.Не мислеше и не сънуваше. Просто бе затворил очи и си представяше, че не е там, че нищо не се е случило и че тази невъобразима болка не е негова. Стана и отиде до кухнята, където беше оставил успокоителните, които му дадоха на погребението. Изпи няколко. Махна звука на телефона си. Искаше само да поспи  в друга реалност и по възможност да сънува нея. Да са пак заедно и да може да я обича повече от всякога.

Маги и ангела се появиха в тихия апартамент и още с първия дъх от миризмата на вкъщи тя заплака. Влезе в кухнята и видя Алекс с някакви хапчета. Той тръгна към спалнята и тя го последва. Взе телефона си за миг, после го хвърли на пода и се зарови в дрехите й, разхвърляни по леглото. Жената седна до него. Гледаше как заспива. Приближи се и усети миризмата му. От сълзите си едва видя неговите. Той плачеше в съня си. Изведнъж се стресна от мисълта, че е изпил твърде много хапчета. Почувства се странно. Дали се уплаши или се зарадва? Тя виждаше болката. Ако имаше сърце сега, щеше да изхвъркне. Отново в главата й се появи онази срамна мисъл от сутринта. Имаше чувството, че се изчервява. Ами ако той не вижда смисъл в това да живее без нея? Ако най-важното и за него е да са заедно? А тя имаше право на едно докосване . . . Тя скочи от леглото и се върна при ангела.

-           - Греховете, извършени след смъртта, броят ли се?

Следва продължение.......