ЧАСТ ІV

-            Искам да отида при Алекс. Искам да го погледна и да почувствам как да постъпя. Не мога повече. Това е най-страшния кошмар. Колебая се, може би. Но не издържам така. Моля те, мина достатъчно време. Почти месец. Тръгваме ли?

-            Готова ли си? Сигурна ли си? Прецени ли всичко?

-            Тръгвай!

Двамата влязоха в спалнята. Той не беше там. Маги изтича в кухнята и другите стаи, но явно Алекс не беше вкъщи. Беше готова да чака колкото трябва, за никъде не бързаше. Имаше нужда да усеща неговото присъствие. Да се приближи до неговите неща и така неволно седна на лаптопа му. Искаше да види снимки, съболезнователни писма в мейла и тъжни реплики във фейсбук. Искаше да се убеди колко много му липсва . . . . Зачете се в написаното на стената му. Погледна датата. Върна доста назад. Очите й явно не предаваха правилните сигнали до мозъка й. Не можеше да осмисли какво се случва. Препрочете всичко. Драматичните писания и тъжните мисли свършваха седмица след смъртта й. Никой след това не говореше за нея, не питаше, не коментираше. 7 дни след изчезването й от този свят, той беше продължил да се върти по абсолютно същия начин без да отбелязва липсата й. Сълзите се събраха в очите й, но тя вярваше, че хората може и да не говорят за нея, но това не значи че Алекс не страдаше. Отвори мейла. Върна се преди около месец и зачете личната му кореспонденция. Не бяха много хората ползвали този начин да изразят съболезнованията си. Сякаш повече колеги, отколкото приятели. А ето  . .. Ади му беше писала тук, колко съжалява и колко е трудно и двамата да живеят без Маги. Ади им беше позната, която така и не успя да й стане много близка, но имаше нещо много приятно и отпускащо в нея. Писмото й беше прочувствено и тъжно. Маги се очарова от тази искрена тъга в това момиче. Продължи да чете други писма. Смени деня, а!? Пак писмо от Ади. Същия стил. Следващия -  отново писание. И следващия и следващия . . . . 2 седмици страдание за позната бяха прекалени. После обаче се разреждаха, но малкото съществуващи приключваха с „ще се чуем довечера”. Странно!!! Маги се огледа. В апартамента беше светло. Дрехите й бяха прибрани, а част от нещата й въобще липсваха. Беше прекалено подредено, а Алекс не беше изключение от общото правило за мъж. Какво ставаше всъщност? Женската й интуиция започваше да я побърква. Вратата се отвори и я извади от унеса на ужасните мисли, че любимия не я е обичал достатъчно. Тя изтича за да го види, но всъщност ги видя. Ади смело влезе в кухнята, а той се събуваше до вратата. Младата жена извади вино от хладилника и взе 2 чаши от шкафа, който Маги така старателно подреждаше всеки път. Алекс беше пиян. Той се подпираше по мебелите докато стигне до дивана. Легна и с леко неадекватен жест запали цигара. Ади се приближи, даде му пепелник и чаша с вино. Седна срещу него, протегна своята за “наздраве” и след това я изпи на екс. Сипа си втора.

-          Как си? Май ти дойде доста алкохола тази вечер. – тя се усмихна, все едно беше доволна от този факт

-          Да. Май попрекалих. Благодаря ти, че ме изпрати, но нямаше нужда. Благодаря и за загрижеността последните седмици. Беше много мила.

-          Просто държа на теб. Искам да съм сигурна, че си добре. Травмата, която преживя беше болезнена. Имаш нужда от човек до себе си. Да не говорим, че живота продължава. И аз я обичах, но дългата до безкрайност скръб нищо не променя. Трябва да си силен и да продължиш напред.

Маги кипна от безсилие и ярост. Кучка! Не можеше да се пробва толкова елементарно да му промива мозъка. Не искаше това да се случва, но принципно Ади беше права. Живота му не свършваше до тук. Заболя я. Много.

-          Погледни ме! – Ади се изправи до дивана. Остави театрално чашата на масичката, обърна се към него и го погали по устните. Той не реагира. – Погледни ме, искам да ти покажа нещо, за което си струва човек да продължава да живее.

Маги онемя. Не можеше да повярва, че присъства на това.

-          Какво правиш? – Алекс се надигна леко несъзнавайки какво точно се случва.

Ади свали блузата си. Разкопча ципа на полата и тя се смъкна по хубавите й крака. Остана по бельо, което както Маги си помисли, не беше сложено случайно. Беше красива. Маги губеше почва под краката си, спомни си, че може да мести предмети и едва се сдържа да не направи нещо. Гледаше без да може да диша. Дъхът й бе спрял, а тялото й бе толкова напрегнато, че почти можеше да придобие физическа форма.

-          Алекс, искаш ли да ми помогнеш да продължа. .. . . – Ади се приближи до него, обърна се с гръб и клекна за да му даде възможност да разкопчае сутиена й.

„Е сега ще умра за втори път. Само ако го направи, само ако я погали, само ако ме забрави . . .”

Алекс не я докосна. Изправи се леко и седна на дивана. Полуголата жена се обърна и го погледна изненадано.

-          Явно не си разбрала правилно нещата. Допуснах те до себе си, може би, твърде близо. Объркан съм и неадекватен. Може и да съм ти дал грешен сигнал. Извинявай за това. А сега се облечи за да си спестиш тази унизителна ситуация. – Тя не помръдна – Може би животът ми ще продължи някой ден. Може би ще стане както преди, но сега на този свят съществуваме само аз и Маги. И ще продължи да бъде така. До кога? Нямам представа. Никога не съм обичал така и вероятно няма да обичам. В момента не ме интересува нито света, нито живота, нито хората нито нещо различно от нея. Разбери ме правилно, напивам се и спя постоянно защото – очите му се насълзиха – от един месец насам аз съм мъртъв.

Ади се разплака. Маги плачеше отдавна. Той взе чашата с вино и тръгна към спалнята.

-          Прави каквото искаш. Аз ще взема малко успокоителни и дано я видя пак в съня си . . . .

Ади се облече през сълзи. Чувстваше се жалка. Взе чантата си и излезе тихо.

Маги погледна след нея. Отмести поглед и за пръв път откакто беше мъртва се почувства жива. Изтича след Алекс. Той я обичаше повече от всичко. Не искаше да живее без нея и двамата искаха само да са заедно. Той легна на тяхното легло. Беше тъжен и замислен, Маги можеше да прочете мислите му, или поне така й се искаше да вярва. Тя легна до него напълно убедена какво трябва да направи. Той се отпусна заспивайки, а тя събра цялата си сила за да направи и двамата щастливи.

Маги отвори очи. В апартамента още беше тъмно. Чувстваше се изморена. Огледа се. Алекс лежеше до нея. Гледаше я с широко отворени очи. Тя трепна. Беше удушен. Части от секундата бяха нужни за да върне лентата назад и кръвта й да се смрази от спомена. Беше го убила за да са заедно. Беше мислила, че това е правилното решение. Беше преживяла най-големия ужас и се беше борила с всичките си демони. Беше сънувала. Сега той беше мъртъв, а тя беше живата. Сега реалния живот се превръщаше в кошмар и с всяка изминала секунда ставаше все по-страшен. Болката от съня беше пренебрежимо малка в сравнение с количеството нова такава, което сякаш започваше да раздира вътрешните й органи. Маги стана олюлявайки се, обиколи леглото и коленичи до мъжа на живота си. Целуна го, каза молитва и с неестествена решимост и вяра в действията си тръгна към ножовете в кухнята . . . 
 

  FIN