ЧАСТ ІІІ

Ангелът беше загледан в сериозното количество снимки, които му объркваха представата за веселие и преживявания на хората. Той се опитваше да различи, костюми, хора, места, крайници . . . .тези двамата са били доста колоритна двойка!

По ангелски чувстваше и възприемаше нещата в най-кристалната и идеалистичната им форма. По ангелски той долавяше и най-скрития звук от струните в душитe. Също така и безпогрешно усещаше искреността и чистотата на отношенията. Този факт в случая го правеше безумно тъжен и също толкова гузен  - осъзнаваше, че е сложил край на емоции, които рядко се срещат в такава чиста форма при хората. Гледаше някаква снимка от рожден ден. Алекс преливаше от любов, а Маги искреше от факта, че е до него. „Какво направих . . .”

Тя се появи тичайки в стаята и зададе въпрос, който го втрещи. Сега осъзна, че го е очаквал. Логична линия на мислене от нейна страна при тази ситуация. Въпреки това усети тръпки, които не му харесваха.

-          Моля? – обърна се към нея, все едно се надяваше, че гледайки я ще я накара да промени въпроса.

-          Чу ме. Греховете, извършени след смъртта, броят ли се? – Маги беше отчаяна. Страхуваше се и се срамуваше да говори за това, което постоянно беше в мислите й от сутринта, но чувстваше, че няма голям избор.

-          Не знам какво да ти отговоря всъщност. Това би било прецедент . . .

-          Ама нали се водя на отчетност докато съм жива само. Сега кой ме знае къде съм и какво правя. Освен това няма и да има доказателства, че съм аз. А ти си ми длъжник и ще си затвориш очите.

-          Да си затворя очите за какво? Какво искаш да направиш? – цялото му същество се сви, защото знаеше отговора.

-          Имам едно докосване. То е достатъчно да го убия. И ще бъдем заедно завинаги. Той не иска да е сам тук, аз не искам да съм сама . . . . – тя се замисли – където съм.

-          Ще можеш ли? – ангелът нямаше нужда от други обяснения.

-          Искам го повече от всичко. Предполагам, че ще мога . . . .

Маги се върна до леглото при Алекс. Той очевидно сънуваше и й стана ясно, че е кошмар. Въртеше се, очите му шареха бързо под клепачите, потеше се и от време на време издаваше стон като плач, а сълзите постоянно прозираха през дългите му мигли.

-          Дали си струва, любов моя? Дали можеш да живееш така? Аз не бих могла. Дали това, че те обичам толкова, би могло да бъде егоизъм? Струва ли си да погубя живота ти заради една любов . . . .

Ангелът я дръпна ужасен.

-          Чакай! Какво правиш? Недей, имам идея. Моля те, чуй ме.

Алекс продължаваше да се мята в леглото. Лицето му показваше болката от съня му, а тялото му изразяваше кошмара. Ангелът хвана за ръка Маги и я изведе от спалната. Тя нито се дърпаше, нито пък искаше да стане. Той я сложи да седне на един стол и клекна пред нея.

-            Маги, можеш да правиш каквото поискаш. Когато поискаш. Можеш да убиеш дори, само за едно нещо ще те помоля . . .изчакай малко. Нека мине малко време. Остави го да осъзнае какво стана с теб, да се съвземе малко и след това – оставям те на твоите решения. Искам само да си сигурна, че няма да направиш грешка. Да повярваш истински в желанието той да умре.

-            Да чакам!? Дали всъщност вече не съм в ада и ти си онази гад, която само ми гледа сеира. Дали е възможно да преживявам всичко това само заради твоята грешка. Абе вие нямате ли книга с оплаквания. Сигурно среща с големия шеф не мога да си уредя, но един сигнал поне да пусна?

-            Стига! Говоря сериозно. В достатъчно нарушения съм вече, позволявайки ти да правиш каквото искаш. Моля те, съсредоточи се.

-            Мога ли да се напия? А да се надрусам? А не може ли да проспя някакво време?

-            Не можеш! Ще си будна постоянно и през това време ще можеш само да мислиш . . . върху живота, колкото и иронично да е.

Маги стана, отиде до Алекс, целуна го във въздуха близо до устните му и излезе от апартамента. Тихо, прегърната от ангел.

В следващите дни тя обикаляше любимите си места. Гледаше децата в парковете и почти се усмихваше. Вървеше под дъжда. Подслушваше какво си говорят хората. Качваше се в нечия кола и пътуваше до някое непознато място. Хвана част от познатите си в изневяра. Вмъкна се в кабинета на президента и се направи че води разговор с него. Отиде зад кулисите на няколко концерта, след това и на няколко предавания. Всичко обаче се случваше извън нея. Тя просто гледаше филм, който когато свърши ще стане и ще излезе от салона без да се интересува за актьорите повече.

Минаха 3 седмици без да се доближава до Алекс. Намираше какво да прави почти по 24 часа в денонощието, но сутрин когато беше най-тъмно, точно преди да съмне тя винаги плачеше. Сега беше навсякъде и никъде и имаше всичко и нищо. Ангелът се появяваше от време на време, явно усещаше кога тя има нужда от някого, но после го гонеше в истерия. Е имаха и добри дни с малко смях и забавни разкази от миналото и кой как е умрял от известните личности.  Всичко за нея беше фон, а основното  . . . вече беше време да вземе решение.

Следва продължение......