Вчера вдигнах температура, главата ме цепеше зверски, но към 17.30 на 24 май се появих пред заведение Х с хубава, скъпа и току-що измита кола. Чудно! Чудите се за кво говоря – ами оказах се шофьор на абитуриентка. Колата я направихме лъскава, себе си – не, все пак това е деня на абитуриентката. Паркирам се по невъзможен начин, на супер тясна улица, където за моя най-голяма изненада от всякъде бълват празнуващи завършващи. Колите им задръстват всичко, правят се снимки като за последно, луди дечица от родата тичат насам натам и създават допълнителна суматоха. Звука от клаксоните е оглушителен, а броенето от 1 до 12 направо ми действа на перисталтиката. Нищо де, стоя и чакам и моята звезда да се яви. Първо обаче идва комитета по подготовка на украсата – мама, тате, баба, братовчедите и не знам още кой, налазват колата с балони. Аз тактично давам насоки, така че да не одраскат нещо или да махнат боята, защото после гаджето ми ще ми махне главата. Едно суетене, вълнение, трепети, възли и яко надуване. Айде готово, колата всеки момент имам чувството, че ще излети. 10 мин. по-късно се поява и девойката. В синьо. Браво! Семпла е и много нежна! Опитвам се да си говоря с нея докато прекосяваме половин София. На това дете или не му се говори или е толкова нервна, че нещо не й идва да си общуваме. Стигаме до двора на училището. Майко мила!!! Паркирам аз и оглеждам в несвяст. Кво им става на тези деца бе!?!? И в този момент в който моята „клиентка” слиза осъзнавам, че 90% от момите са в синьо и ако моята не ме намери, аз може и друга да си взема. Почнаха се песни и танци. Косите естествено поне 3 размера по-големи от главата, роклите – мноооооого лъскави и максимално секси. Стоях и ги гледах и не можех да не се замисля за моята абитуриентска, преди колко години беше и дали сега им завиждам . . . Изненада!!! Не само не завиждам на тези създания, но и така се радвам, че не съм на тяхно място. „Кълна се”, „Пак ще се срещнем след 10 години” . . . всичко върви нормално, но в следващия момент се пуска някаква чалга, в която се пее нещо малоумно за моя клас, повтаря се около 50 пъти и накрая става ясно, че изпълнителката обича месец май. Това ме вади от унеса около моята младост и температурата и ми става толкова смешно. Девойките танцуват, а младежите точат лиги, загледани в цепки и деколтета, предусещайки как тези вертикални движения ще преминат в хоризонтални, след съответното количество алкохол. Свършихме и това мероприятие, моята девойка скочи в колата. Мисля си, щом с такъв замах го направи, правилната ще да е и тръгвам. По пътя до ресторанта - толкова луди и пияни индивиди, не бях виждала отдавна. Група момченца от съседна кола ми подават бутилка бира /дали им изглеждах, като да е възможно да я взема/, броенето продължава безспирно и отвсякъде, други веселяци се закачат от колата отпред . . . . толкова ли са се омагьосали тези деца или още вървим на техния пазар ха ха ха /честно казано, грам не ми пука/.
„Незабравима вечер” пожелавам аз на момиченцето, тя се усмихва и се изнизва от колата, стъпвайки леко на извънредно високите обувки. Гледам я как крачи заедно с останалата част от класа . . . Щастливи са. Тази вечер. А утре? Когато изтрезнеят вече ще са в света на възрастните. На мен лично не ми харесва да съм там. А на тях всичко им предстои. Постоях малко сама в колата и си мислех какво бих им пожелала на тези деца . . . бих им пожелала занапред често да имат поводи да се обличат и чувстват така. Дано този път не е пръв и последен и дано наистина им предстоят само празници /а знам, че няма да стане така/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар